Въведение в два режима на работа на индонезийската индустрия за електронни цигари

Миналата година, когато става въпрос за индонезийския пазар и индустрия за електронни цигари, много хора бяха със слепи очи, с фабрики, сертификати, продажби, доставчици и така нататък, всички в бъркотия, несигурни откъде да започнат. Но по това време на годината вече има действащи модели за справка и всеки може да опипа камъните и да пресече реката.

Режим 1: Създаване на фабрика на място, ранен маршрут, високи инвестиции и печалба чрез самоконтрол

Този път се постига чрез практически ресурси, които изискват търсене на подходящи местни ресурси, наемане на фабрики, наемане на хора, получаване на подходящи квалификации и серия от операции. Необходими са както големи финансови инвестиции, така и определени човешки и материални ресурси.

Поради големите инвестиции много малки и средни предприятия обърнаха гръб на индонезийския пазар. Много големи фабрики с ресурси, или под натиск от клиенти, или привлечени от индонезийската данъчна политика, вече са инвестирали и построили фабрики в Индонезия, като Simore, Jinjia, Meishenwei, Changhan, Honeycomb Factory и др.

Въпреки че има големи инвестиции в местни фабрики, победата е в независимия контрол на фабриките и някои находчиви предприятия все още предпочитат този маршрут. Освен това, за разлика от ранните дни на липса на разпространение на информация, имаше и някои професионални консултантски агенции, които могат да помогнат на компаниите бързо да кацнат.

Местна агенция за сертифициране, базирана в Индонезия, заяви, че със затягането на индонезийските политики за електронни цигари ще стане все по-трудно да се навлезе на индонезийския пазар на електронни цигари в бъдеще и нейната агенция може да помогне на предприятията бързо да се приземят, да създадат фабрики и да получат съответните квалификации.

Режим 2: индонезийски малки групи, нововъзникващи маршрути, ниски инвестиции, победа в скоростта и гъвкавостта

Има някои разлики в работата на различните хора по маршрута на режим 2.

Някои са екипни агрегати, които обединяват компании, отговорни за различни функции като логистика, електронна търговия и производство, за да предоставят на клиентите решение на едно гише.

Някои предлагат местно предприятие, което интегрира производство и продажби, а марките могат да използват своето предприятие, за да постигнат задгранично производство и продажби на собствените си продукти. От тази гледна точка той прилича на ролята на OEM фабрика, но не е чисто OEM фабрика.

За да обобщим, в режим 2 задграничните предприятия не трябва да инвестират директно в изграждането на фабрики, а разчитат на местни задгранични фабрични ресурси, за да постигнат производство и продажби на продукти. Това е подобно на заемането на пиле за снасяне на яйца и поддържането на група за отопление е в основата на неговата работа.

Очевидно режим 2 е по-подходящ за малки и средни предприятия да отидат в чужбина.